7 апр. 2010 г., 08:09

Така сме си достатъчни 

  Поэзия » Философская
1360 1 26

Така сме си достатъчни. Без думи.

Без срещи, телефони, есемеси.

Без чувствата да теглим във локуми.

Без захар от физически експресии.

 

С едно въже завързани: далечност.

До  скъсване държим от двата края.

Мълчание  е морзът за ответност.

Със шест шестици зарът. И  играем...

 

Очите ослепяха да се търсят.

Кръвта ни окуця да галопира,

но знам, че ще  държим, докато пътят

засмуква ни по осовата диря.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??