Така те запомних -
теракотено меко зверче.
Покосена отава.
Бадемови тънки очи.
Отключи ми луната!
От сълзи ще изтече...
Тишина донеси!
И пелин - да горчи!
Така те запомних -
Гордост и Младост!
От свила изваяна, ефирна
и нежна - витрина!
Персеиди летяха.
Желаехме радост.
Цикади звъняха
в цикламено синьо.
Така те запомних -
окъпана в дъжд.
Настръхнала. Жадна.
Разцъфнала. Бяла.
По тялото - мълнии
от очите на мъж.
Целувка нечакана.
Пълна и Цяла.
© Красимир Дяков Все права защищены