Отчаяно се взирам в небето посивяло,
очите ми са празни - душевно огледало.
Нещастен дъжд смутено сълзите ми разля,
те капеха печално по хладната земя.
Днес мило ме поглеждате и ставате утеха
и други бяха рамо. Смехът ми после взеха.
Приятел ли? Та той копа ми гроба тъй студен,
когато обещаваше и вярваше във мен.
Ей, тук до мен е седнала Светата Самота.
С мълчание говорим си. Сега сме аз и Тя.
Горчивото в живота е сладкият ни ден,
а болката е нощем сънят ни устремен. ...