Докосвам те. Целуваш ми очите.
Във вените завихря се кръвта.
И някакво безумие връхлита,
превръща тебе в мъж, а мен - в жена.
Огромен водопад от страст внезапна
повлича ни, помита свян и страх.
А въздухът от обич се разтапя.
Прегръща ни в неистовия мрак.
По голите ни рамене танцуват сенки.
От ъглите мелодия струи...
А през прозореца, като фенерче,
Луната съучастнически бди.
Такава нощ!
И как да я забравим?
И как да я затворим във предели?
Изминаха години оттогава.
Сега сме други... Равни.
Остарели.
© Бианка Габровска Все права защищены
и сега в душата ни е тихо...
в сърцето ни е тихо...и тиха е и любовта...
Докосна душата ми, Бинка. с обич.