9 сент. 2011 г., 15:25  

Такава съм... 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 14
2269 0 37

Скитам все из небесни поляни,
със звезди във косите окичена.
А във дланите, трепетно  сбрани,
нося цялото свое обичане.

 

Гоня слънчеви зайчета щури,
те ми шарят с лунички лицето.
Задължително пия си сутрин

с три лъжици надежда кафето.
 

Имам вятър другар, вместо дружка -
закачливец, чаровник от класа.
Все върти ме в любовни вихрушки,
но ми брули от дните тъгата.

 

И при залез и изгрев танцувам.
Дето мина, оставям по зрънце
светла диря. И искам... жадувам,
да огрея цял свет с мойто слънце.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »