Железният светилник е ръждясал.
Боряна стяга куфари за път.
Андрешко вече яко е психясал.
Преспански камбани не звънят.
Жътварите на борсата са вече.
Цар Шишман е булевард разбит.
В шалвари дядо Йоцо е облечен.
Златен век е вече златен мит.
Левски е отборът на народа.
Герганините стомни са в музей.
От сеч Балканът вече изнемогва,
а Йово инвалиден стол копнее.
Албена е зачулена със бурка.
Хаджи Димитър е село безлюдно.
Животът като зарове се джурка,
а е заспал народът непробудно.
Баснята "Рак, орел и щука"
на нацията ни е огледало.
Управниците, сякаш не им пука.
Такова чудо, де се е видяло.
© Валентин Йорданов Все права защищены
"А какво е плашило! И как можа тоя кривокрак дявол, тая грозотия, да вземе най-хубавата жена, Албена да вземе...
Хубавата ябълка свинята е изяда. Да си я взел ти, защо не я взе? Кой не е тичал подир Албена? И ти не си ли тичал? Обаче, като дойде до женене, всеки се тегли назад – такваз била, онакваз била, сиреч излезе дума на момичето, не я щат. Ти защо не я взе? Дадоха я на Куцара, колкото да я оженят – ожени мома, да не е дома... Не беше ли тъй?"