Таксим тепе

1 июн. 2010 г., 20:27

Поэзия

1013 0 9

С отдавна немити очи
оглежда ме старата къща –
в осанката гордост личи,
забравата двора обгръща.
Над пустия каменен път
смокинята клони навежда
и спомени в ствола й спят,
плодът е зелена надежда.
На пейката скитник седи,
облегнат на глухата църква:
забравил и глад, и беди,
спокойно и сладко похърква. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Таксим тепе

Искате да прочетете повече?

Предложения