Нищо не идва даром днес -

трябва да страдаш за него,

да се бориш с пот и чест,

богатият гледа своето его,

гледа максимално да смуче,

в негова полза са законите,

дреме му, че живееш кат куче,

за твоя сметка трупа милионите,

дава ти минималната заплата

и нея нагло да намали иска,

иска да живее в лукс, богато,

максималното от теб изстиска,

но и толкова не му стига дори,

просто алчен е за пустите пари.

Затова бедният е слаб, обезправен,

третират него почти като скот,

за да яде - оставя се да е ограбен,

тъй тежко минава неговият живот.

Несправедливо светът е устроен,

робът тази тегоба издържа едва,

затова аз съм отчаян, безпокоен,

няма пощада за него, това е съдба!