21 мар. 2009 г., 12:07
Усмивката ми - просто те плени!
Поглеждайки ме, в миг забравяш
за мъст, съмнения и тегоби,
душата си за щастие отваряш!
А тя уверено сече безкрая,
разделя сякаш с острие света
и сред разпръснатите късчета
дали ще разпознаеш
парченцето Вселена,
което ще ти подаря?!
Ще бъде малко и лъчисто,
поело много светлина и чар ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация