Там,
където се срещат
слънце и дъжд,
и се виждат -
нашир и на длъж,
и високото,
и дълбокото,
застани!
Помисли.
Усети.
Помъчи.
Поплачи.
Събери разпиляното.
Изхвърли преживяното.
Погали онзи,
който те следва
без да те съди,
въпреки пътя,
осеян с дупки и тръни.
И тръгни -
накъдето те води небето.
По-лек от перце,
с чисто сърце...
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены