Tilenus (Станислав Русев)
228 379
28 авг. 2015 г., 00:53  

Там чакам 

  Поэзия
450 0 5

 

 

 

 

 

В сянката зад дувара,
където никне коприва.
Дето пикат всичките кучета,
и слънцето я подминава.

Зад студените камъни,
с вечен мъх обрасли.
Там чакам.
До вратата 

широко разтворила.

 

 

 

 

 

© Станислав Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ренета и Младен за отделеното време и подкрепа. Желев, радвам се, че си се погнусил. Значи ясно съм го написал. Да, има човеци
    който чакат и са по- горди от тези които са запушили нос и са си тръгнали. Благодаря за вниманието на всички.
  • Мисана...
    Прав си приятелю! Малко сте избраните, които разбирате такава поезия.
  • "Иван Пейчев

    Досада

    Досадно е да си клиент на глупостта на хората.
    Досадни са лъжите ти и плоските капризи.
    Досаден е животът ми порядъчно изпортен.
    И скелета на спомена, от времето изгризан.

    Аз зная, на скамейката ти се занасяш с другия.
    Косите ти тежат от здрач и го докосваш с рамо.
    Разказваш му с ирония за първото си влюбване
    във някакъв си свит хлапак, със пръст в уста останал.

    Какво от туй, съгласен съм дори да бъде истина,
    не съм се писал никога за дъждобран на слънцето -
    с хлапашките идилии отдавна съм на чисто,
    отдавна ми е все едно къде съм и какво съм.

    Разбирам се добре сега с бутилките и с книгите,
    понякога мълчиме ний, понякога се слушаме,
    понякога от рамката ти се усмихваш тихичко
    и както някога са кротки твойте устни.

    Привечер през прозореца нахлува бавно здрача,
    потъва в синя тишина таванската ми стая.
    Две малки пролетни звезди, на облаците кацнали,
    треперят в пролетния хлад и се целуват тайно.

    Това е моят малък свят, той би се сбрал в черупка,
    и в него няма телефон и място за трагедии.
    И ако някой грубиян се вмъкне без почукване,
    ще го изритам с песента на веселите негри.

    И зная, някой хубав ден ще се помина малко,
    тогаз на пътната врата ще цъфнат некролози.
    И в старата бедняшка катафалка
    до края на града ще ме повозят.

    Ще ме изпратят с винен плач пияните приятели.
    Кръчмарката и тя, от скръб по борча, ще подсмърча,
    и отчето ще ми направи вятър със брадата си
    за назидание и срам на всички пръчове.

    Възможно е дори и ти да дойдеш... Всичко става.
    Ще дойдеш сигурно с тъга, с престорен плач в очите
    и трогнат от незабравките, които ще оставиш,
    аз тихо и внезапничко ще кихна.

    Гробарите настръхнали ще ме положат важно,
    ти не пропускай случая, изпробвай нова поза,
    и аз макар с усилие ще гледам да запазя
    потребната, съчувствената сериозност.

    След време ще съм вече прах и моят кръст ще падне.
    Ще ме забравят всички тук, ще ме забрави злобата!
    И ще се чувствам поласкан и много ще се радвам,
    когато някой рунтав пес повдигне крак над гроба ми."

    Той би те разбрал, както и аз те разбирам, Станиславе. Но не искай от другите това. Поздрав за написаното!
  • Колко му е и аз да напиша "браво"..?
    Но това ще те обиди, предполагам?
    Защото "Дето пикат (предполагам, пикаят) кучетата" ...
    По филмите дават белезници, камшици (бичове), всякакви извратени неща...
    Но да чакаш до урината на кучетата?
    Не ти пиша двойка, защото това ще е поощрителна оценка.
    Прости ми откровеността!
    Трудна е за мен тази поезия, Станиславе.
  • !!! Поздрав, Станиславе!
Предложения
: ??:??