Безжизнено-сковани,
сетивата ми сънуват
наскърбени небеса -
смразени чувства,
осъмнали облечени
в мъртвешко бяло...
В капан на ледовете,
под заскрежените черти
лежи без пламък тяло.
Там долу, под леда,
аз виждам себе си
като във огледало
- рожба на гнева...
Там долу, под леда,
едно сърце без време
да тупти е спряло...
© Александър Все права защищены