28 сент. 2010 г., 22:54

Там долу, под леда 

  Поэзия » Другая
668 0 9

Безжизнено-сковани,

сетивата ми сънуват

наскърбени небеса -

смразени чувства,

осъмнали облечени

в мъртвешко бяло...

В капан на ледовете,

под заскрежените черти

лежи без пламък тяло.

Там долу, под леда,

аз виждам себе си

като във огледало

- рожба на гнева...

Там долу, под леда,

едно сърце без време

да тупти е спряло...

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много много ми хареса! Прекрасен си!
  • Успял си да видиш себе си - това е най-трудно!
    Много добър стих - истински!
    Поздравления!
  • Привет,Саше!Отново си мрачен...и завладяващ до болка...Позволи на слънцето на Любовта да заблести с пълният си блясък и да разтопи този лед...И нека сърцето ти тупти с трепет за нови преживявания!!!
  • Епохално- Ледена епоха! Сашо, в Самоков е по-топло!
  • Поздрав, Саше!
    http://vbox7.com/play:201c857a
  • Саше ,разтопи го този лед ,можеш го приятелче....сега ти е времето да тупти сърцето ти!!!Поздрав!!!
  • Натъжава....но е истинско!
  • Поглед към себе си... Тъжен е, но добре пресъздаден. Понякога е пусто, знам.
  • Много добро!
Предложения
: ??:??