Там, където човек с човека не може да се срещне,
и там, където все пак се срещаме с някого,
ние се самоубиваме и място не остава за нас -
за малко време, за малко пространство.
И ако времето не може да ни убие,
ние - заблудените, търсим варианти да го предизвикаме.
Ние винаги стоим пред него и като туерадор с килимче
борим времето... и то нас.
И там, където не ни е мястото, а ние точно там съществуваме,
и там, където икаме да отидем, а пътят ни е отрязан -
всичко това ни води до пагуба, която не осъзнаваме.
Докога ще е така? Кога ще успеем да се замислим. ...