11 янв. 2023 г., 09:08  

Tам, на края на пътя 

  Поэзия » Философская
259 2 3

Колко пъти препънах се? Колко обувки олющих?
Вадих тръните остри с до болка подбити нозе,
керемидка да имам и  хлябът ни, Боже – насущний,
колко  пъти на скута си, Боже, примряла ме взе?

 

Днес остана ми куфар  очукан, препълнен с умора,
с две-три ризи, коричка любов – да си имам за път
и в съня ми стрелочници бързо и силно говорят,
край прозореца влаков, все чуждите къщи летят.

 

Отредил си ми, знам, Ти скиталческата орисия
дето пътища няма – с любов ми пришиваш крила,
някой ден остаряла в колиба и дом ще си свия,
там, на края на пътя, де с Тебе насън съм била...

 

https://youtube.com/watch?v=oz3JlMhgfq0&si=EnSIkaIECMiOmarE

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??