Там някъде, душите ни звънят,
в смеха на любовта ни, още цяла.
Две птици в свободата си кръжат
и път към небесата си чертаят.
Там някъде, където планината
обича силно ледения ручей,
сърцето си люлея в шепа вятър
и чакам пролетта да ми се случи.
Там някъде, сподавен като вик,
щурец се люби плахо с тишината.
В душата на един прогледнал стих
изтръгва сетен дъх от светлината. ...