14 янв. 2021 г., 07:29
Там някъде
В някой друг живот бях красива
като момина сълза...
Бяла… в косите със роса…
ухаеща на обич и на синева…
В някой друг живот бях щастлива.
Слънцето попиваше в очите ми
и оттам сияеше дъга…
В някой друг живот бях богата.
Люлеех във ръцете си света,
побрал се в малките очички на децата…
В някой друг живот бях самодива…
Горях на клади,
защото ти не ме спаси,
а ме предаде…
Бях жива сред мъртви в някой друг живот…
Сега съм мъртва сред живи
с душа без Любов…
Там някъде… в моя минал живот…
© Ангелина Стойчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Валя, 😘!
-
❤
-
Доротея, благодаря за сърчицето! ❤️
-
Благодаря ти за поставяне в любими, Младене! Но още повече ти благодаря за коментара! Даден по този начин и от поет с такава величина като твоята, това наистина означава много и е чест за мен! Благодаря ти!!! А “прераждания” (не в библейския смисъл) могат да стават и в рамките на един човешки живот... От дистанцията на времето и придобитата мъдрост, можем да преосмислим живота си и да открием онези моменти от него, дали ни, или отнели ни нещо скъпо и важно, което е променяло живота ни...и сме се прераждали... за ново начало. Благодаря!
-
Разтърсващ и много силен стих. Дори прераждането да не съществува в смисъла на древноиндийските вярвания, то със сигурност съществува като феноменологията обсъждана от Джек Лондон в романа му "Скитникът между звездите". Главното е, че ти, Ангелина, си успяла да я превъплътиш в поезия с прелестен финал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
