Там остана Любовта

7 авг. 2012 г., 22:44

Поэзия » Любовная

798 0 3

Далече... Толкова далеч остана любовта -

до някакъв завой на малка гара,

където смръщеният ден целуваше нощта,

приседнал на ръба на тротоара.

Една китара плачеше до тях с напевен глас,

едно дърво унесено шептеше

с листата си една приспивна песен без слова,

а залезът обречено кървеше.

Една ръка, поела нежно в себе си ръка

потрепваше прикрито във сумрака,

погалена от плъзналите сенки на нощта...

И в този миг от там премина влакът -

трещящия експрес на непреклонната съдба,

за миг се спря на мъничката гара

и тръгна с мен...

Отмина...

Там остана Любовта -

до кървавия цвят на светофара.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2013-04-20T23:25:36+03:00

Много ме впечатли!
Много!
koq_sam (Кати)

2012-08-13T10:12:23+03:00

Красиво
Звездна (Мирослава Иванова)

2012-08-08T01:01:00+03:00

Просто е уникално! Поздрави за стиха!