6 авг. 2014 г., 00:03

Там, под небосвода 

  Поэзия » Пейзажная
947 0 4

Вятър шуми сред полята,

птички пеят нейде в гората,

а там високо, високо сред мъглите

спотайват се заключени душите.

 

Напред под небосвода син

вижда се залез, червен като рубин,

озаряващ целувката страстна

на Слънцето и Луната най-прекрасна.

 

Звук носи се през равнината,

вой на вълци, гонещи стадата,

вик, силен и огнено студен,

на воин и любовник, от Времето кален.

 

А там долу покрай реките

ръмеж дъждовен, охлаждащ земите,

пролетен, радостен и чист,

миещ всеки дървесен лист.

 

Тогава появиха се звездите,

в сянка се обвиха планините,

светът замръкна в нощта тогаз

и заспа спокойно в късния час.

© Милен Момчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??