ТАМ, ЗАД ЪГЪЛА
Гласът ти натежава от сълзи.
Простенват недогонените стъпки.
След тебе само сянката пълзи.
Душата ти е осланена пъпка.
Но виж, зад оня ъгъл - светлина!
Надеждата във въздуха вибрира.
Не се загръщай в тъжна пелена!
Върви напред и моля те, не спирай!
Защото там протяга две ръце,
пресъхнали от сляпа безнадеждност,
един човек със светещо сърце.
Докосне ли те, ще вали от нежност.
© Мария Панайотова Все права защищены