18 апр. 2004 г., 12:34
С коляно допирам земята,
протягам с радост ръка,
цветята край нас ръкопляскат,
а танцът ни почва сега.
Принцесо, ръката ти нежна
на моето рамо гори.
Усеща тревата копнежа,
притихнала чака зори.
Лунен сърп - струни опънал-
арфата - в нашия танц...
Гледат звездите оцъклено
сякаш намазани с гланц. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация