Главата ми лежи на силното ти рамо...
Крепиш ме нежно! С върха на пръстите си само?
Пристъпвам ситно напред и назад...
Полъхва вятър, но не усещам хлад.
Затворила очите, аз виждам само теб!
Не мисля за звездите!
Нощта е нежен креп!
Обгърнала ни страстно,
във пълна тишина.
Чувствам се прекрасно!
Един свидетел само:
пълната луна!
Напред - назад и стъпка в дясно...
Като перушинки сме!
Притиснали се страстно!
Накрая идва утро. Съмва!
А, нашият танц започва тепърва!
© Маргарита Ангелова Все права защищены