22 апр. 2007 г., 19:09

Танц 

  Поэзия
578 0 2
 

Вятър разкъсва сърцето,

сълзи раздират небето,

светкавица рисува рая за миг,

гръм... като целувка

                              и после е тихо.


Небето иска да спре своят танц

да се огледа в земята,

а земята жаднее за него,

чакайки своят шанс.


И ето - небето пак тръгна

с посока без път, но със цел,

светкавица нежно земята докосна,

сълзи обсипаха с целувки

             този приказен портрет.


И земята засия отново,

обляна в топла светлина,

а небето се усмихна, готово

да даде от искрата си пак,

да целуне върховете нежни

          на тоз приказен рай.


22.04.2007   09:47

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??