Не мога да не кажа за животът,
че играй си с човешките съдби,
принудени по неговата свирка те да тропат,
нестинарски танц дори.
По живи въглени да ходят,
да се правят,че не ги боли,
да стискат зъби и да се гърчат,
но играта,трябва да върви.
С ръце протегнати на горе,
молят се,за хубави неща,
но огънят от долу пари
и кара ги да скачат те. ...