Танцувам дните си, примижали от щастие.
Танцувам ги, дори да ходят по стъкла.
Теснеят думите от маски на метафори -
несмели полуистини в реалността.
Неизмерима е широтата на ритъма в стъпките.
И е ликуване танцът, с пулс на любов-свобода.
© Силвия Райчева Сеймира Дони Все права защищены