Не познавам нищо по-кратко от минутите с теб и нищо по-дълго от нощите след това...
Мигът на нежен танц
върху жарта
на светещ лунен дансинг
е безкраен,
подтиснали у себе си
страстта,
едва докоснати до болка
се желаем.
Сами сме на Земята
и сега
всичко губи своето
значение,
в трио с нас танцува
светостта
на малкото ни бурно
приключение.
Редките минути
на изгаряне
заплащаме с безкрайни
будни нощи,
през които в себе си
извайваме
греха на другия
и нещо още.
Няма ли да има
край това,
може някога да не
успеем
да се спрем навреме
и в една
обич невъзможна
да се слеем...
© Славяна Все права защищены