Танц в нощта
Днес рисувам звезди по прозореца
и те чакам в най-тихия здрач.
Всъщност вятърът с мен си говори.
Той е много добър разказвач.
Ще го питам, дали те е срещал
нейде там, в своя вятърен път?
И дали в тишината се вглеждаш,
щом чадъра разтвориш в дъжда?
Ще го питам за твоите устни.
Имат вкус на солено море...
Някак странно прозорецът пуст е...
Вечерта пада с празно небе.
В този миг даже птици не пеят.
На небето прозира луна...
Вместо музика свлича се здрачът.
В малък дансинг проблясва нощта.
В нощ такава мечтаеш очите ми,
тъжен вятър в съня ти щом спре.
С тиха песен, от спомен долитаща...
В този спомен танцуваме с теб.
© Йорданка Господинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
***********
-
Виждате ли-всички коментари са хубави,аз какво мога да добавя-отново отлична работа!Много красиво стихотворение!
-
Красиво танцуваш между обичта и римите, Дани! Поздравления
-
Красив стих! Но и стихотворния коментар на Красимир Дяков е изключителен!
-
Красив танц...!
-
Споменът не е безопасно място, но си е убежище след красиво изживените мигове, Дани. Поздрави!
-
Поетична прелест!
Поздрави, Дани! -
Поезия си, Дани!
-
Всяка дума при теб е поезия, Дани! Чух съзвучието на стиховете в това прекрасно стихотворение и ми се прииска да го видя изпято като песен!
Дано хората, които могат да музицират, го видят ,оценят и решат да го изпеят, мила! -
Приказен рисунък!
Поезия си, Дани! -
Слушай вятъра, той ходи насам натам, знае и няма да те излъже!
Поздрави, Дани!
Стиховете ти са наситени с истински чувства, затова докосват! -
Прекрасно!Поклан пред таланта ти Дани!
-
много е красиво и хубаво поздравления
-
Толкова много казва...Поздрав!
-
Прелест
-
Прекрасен стих,просто ме грабна.Красив и вълнуващ!
-
Моя обич, поникнала късно,
мое семенце, пробило браздите,
в стих среднощен със тебе възкръсвам
и се моля да не паднат сланите...
Моя Нежност, дюлено дъхче,
мой наложен със билки пелине,
на ахата най- синьото мъхче,
станимашки мавруде със Синьото!
Моя бяла салкъмена свило,
мое кестенче, цъфнало снежно,
хмеле мой! Стъбълце си извила
и си Допир! Допир в Безбрежното...
Моя Мъко! Восъче питено,
кратко слънчице в есенен ден,
аз си тръгвам... така и пчелиците...
Светъл спомен носи и за мен...
Моя есенна обич несбъдната,
виж мъглите по земния път!
Ще те чакам! Оттатък... В Отвъдното...
Знам, ще млъкнат, що днес те четат...
Мое влюбено в земята момиче,
моя Песен, Далечна Мечта,
ще се върнем във бели кокичета!
Ще те гушна, дори под снега!!!
Зем.
-
Поздрави за хубавия и влюбен стих!
http://www.youtube.com/watch?v=QTO-YsIv3Rs
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави!