„Онази нощ си хванах сълзичка...
Докато лежах вържу безпомощните мечти.
Тогава осъзнах, колко мъка има... колко хора ги боли.
Около мене плачеха безспирно в търсене на малко топлина.
А аз чаках теб да дойдеш, да отвориш входната врата....”
Избягах навън, за да те търся под небето пълно със звезди,
а луната осветяваше ме ярко... Бях като принцесата с мечти.
По лицето ми сълза се спускаше бавно...
А аз върях напред... напред...
Завъртях се три пъти на пръсти...
Влюбен дъжд заваля.
Усетих как паднах в твоите прегръдки. ...