...Танцувай, принцесо...

Тази история е почти без памет и време,

затова и е безкрайна , винаги несломима...

Това е приказката, която ти разказва баба,

ако изядеш си супата...или пребориш страховете...

И това, което тя така ти пожелава е да повярваш...,

че някой ден ще се почувстваш наистина принцеса,

когато любовта като птичка кацне в живота ти

и вместо да избяга, даде ти крилата си, за да летиш...

Да повярваш, че мечтите ти могат да се сбъднат,

но само когато в сърцето, неспирно мечтала си за тях,

и открила си съществуването на невъзможните неща

тези, които оставят в теб незабравима следа

и пътят ти очертават към съдбата и щастието...

Да повярваш, че твоя вълшебен принц ще дойде,

и ще те открадне, за да те направи своята кралица...

и може би няма всичко да е идеално, но рай ще те изпълни...

ще се появи той с бял кон, букет от рози и венец от обичане...

и тогава ще е без значение болката и всичко друго, щом сте заедно...

Така, че танцувай, танцувай, танцувай принцесо

със боси крака и отворена душа по тревата и пепелта...

защото тук наблизо е твоя единствен любим

танцувай в тази омайна гора, потопи се в морето...

в мечтата за нея и когато откриеш любовта мечтана

в неговите очи, бори се за нея, за истината и доброто

борете се заедно, дайте си сили и живот, дайте си всичко...

борбата понякога уморява, но любовта награждава...

и когато някой от вас се измори тялом за момент

другия да му помага да продължава духом винаги,

защото когато двама слеят душата си не знаят

що е умора, що е забрава, знаят само че се любят...

било то глупост, лудост, но за нея всичко си струва,

всичко се преодолява за този миг от вечността...,

защото любовта знае кога ще победи гордостта,

знае кога ще победи ината и кога е споделена...

Така, че танцувай, танцувай, танцувай принцесо

със боси крака и отворена душа по тревата и пепелта...

защото тук наблизо е твоя единствен любим

танцувай в тази омайна гора, потопи се в морето...

Тогава той ще дойде пълен със светлина,

със хиляда приключения и с това което не се купува

за теб ще намери луни и на слънцето ще те качи

смел ще премине през времето, премини и ти...

между моста на неговата родина и твоето небе...

и някъде там накрай света или където и да е

ще създадете дом с любовта ви построен...

и всеки ден мечтите и себе си ще сбъдвате...

Така, че танцувай, танцувай, танцувай принцесо

със боси крака и отворена душа по тревата и пепелта...

бори се за живота дори когато не виждаш и не чуваш,

бори се, когато не знаеш и когато те боли, бори се...

бори се, когато си щастлива, тогава ще бъде и той...

танцувай принцесо и погледни отвъд нещата...

ще видиш, че има смисъл и че каквото и да се случва

бориш се ти, бори се той, борите се двамата...

и притежавате едно сърце, но не за да се имате

а защото се приемате и се обичате..., безумно

така че танцувай, танцувай, танцувай принцесо

танцувайте заедно и възпявайте тази любов мечтана...!

Питах се, какво я кара да говори и разказва така?

Защо и в мен провокира същото? Защо така ми действа?

Как е възможно да се случва всичко това на мен...?

Как да понеса любов, която расте всяка секунда...?

Любовта има душа по - древна от вселената и всички нас...

и като баба разказва ни,  за това какво е мечтала и преживяла?

И показва ни, без да е нужно, какво прави и предизвиква...

че е живяла, че е обичала и продължава да обича...!

Преди не вярвах в приказки, още по - малко пък в тази...

Сега обаче вярвам, вярвам, вярвам и танцувам...!

Всеки влюбен, трябва да е благодарен, че го изпитва...

А дали ще е стара трагедия или ново начало... от нас зависи!