Усмихнах се за първи път през януари.
Не помниш ли? На 14-ти... Бе чудна зима.
Ти спря и ме попита: "За песничката..."
Която в душите и на двама ни е скрита.

Аз също спрях. За кратък миг поколебах се.
Огледах се наоколо... Пухкав сняг валеше.
Нощ се спускаше. Макар, че едва 18.30 беше.
Годината също я помня... 2008 - високосна.

Написа нова песен и нежно ме покани:
"Танцувай с мен!" - ръката си подадох.
Поведе ме в среднощен танц. Изтръпнах.
Ти заличи тогава всичките ми рани.

Трябваше само две думи да ми кажеш: "Чаках те!"
И аз загърбих миналото. Загубих разума си.
Ти само тези думи ми прошепна: "Хайде... Ти си!"
Тогава осъзнах, че сърцето свое подарих ти.

Искам само миг от вечността.
Да бъда твоята жена.
Мечтая, носейки ме на ръце.
В изпълнено с любов сърце.
Да преодолеем бури и метежи.
Да изгаряме от страст, копнежи.

Искам само миг от вечността.
Да ме стоплиш в тази зима зла.
Мога... Вярвай ми, че мога...
Само ако до теб ме притиснеш...
Ако ме обгърнеш с длани парещи.
Да почувствам страст изгаряща.

Тогава ще стигна до "финала".
Без дори да ме докосваш.
Без дори да ми нашепваш:
"Колко е силна и могъща Любовта."
Нужна ми е само, че си до мен - мисълта.

И ако след това съм още жива.
След страстта, която ме опива.
Позволи ми да притихна в твоите обятия.
Да сънувам с всички възприятия...
Лудия ритъм на сърцето ти.
Усмивката нежна на лицето ти.

Тогава ще съм щастлива.
Тогава вече мога да заспя.
Не ме събуждай. Моля те!
Достатъчно будувах...
И те търсих по Света.

16.03.2008г.