Танцуваш ти под прожекторите бели,

танцуваш пред стотици хора всеки ден

и следят те с поглед онемели

попаднали във нежен плен.

Танцуваш без да си усетила умора,

танцуваш и даряваш цялата си сила,

за да зарадваш тези непознати хора

тъгата в техните очи разкрила.

А на тебе, клетата, кой ще помогне -

следващото представление е далече,

самотата ти кой би могла да трогне -

твойта публика си тръгна вече.

Сама си тръгваш към дома понесла

своите букети и костюми на ръце,

а можеше сега да ходиш весела,

повела за ръчица своето дете.

В празния ти дом те чака тишината

няма от кого сълзите си да криеш.

Ще поседнеш с чаша във ръка

да опиташ болката си да убиеш.

И ще танцуваш цяла нощ сама,

а съня очите ти ще отминава.

Ще танцуваш в чест на любовта,

ще танцуваш и танцуваш до забрава...