Танцът на Сироко
Тополите отгоре гледат и шептят...
Настръхнали – безчет Души броят –
Сенки – паяци мъхнати, бели,
сред клоните им за последно спрели.
Покрай Реката - по ръба на хладината
Тополи разпиляват урожая на Сланата –
в стройна самота и от високо
пристъпват в танца със Сироко.
Превива диво елегантните дървета
хищен танц за белите кълбета
и жули ги със сухи гневни пясъци,
удушил последните им страшни крясъци.
„Черен вятър” – пустинен единак
Плющи, реве – издишва бесов мрак
И уж танцува, а настава сеч лудешка
И фунията засмуква Пелерината човешка.
Р. Първанова
© Ренета Първанова Все права защищены