12 сент. 2021 г., 12:12  

Танго в края на лятото 

  Поэзия » Любовная
396 4 13

ТАНГО В КРАЯ НА ЛЯТОТО

 

Елей в кандилцето ми сипва

съсухреният слънчоглед

и залезът търкулва питка –

намазана с масло и мед,

и с жар засипва пиростия,

ръждясвала почти от век,

тя грейва – златна гиздосия

в короната на бухнал клек,

подплашени ята светулки

взривяват тъмното с искри

и месец, шапчица нахлупил,

над празните селца виси,

търкаля нейде из Всемира

бодливата си звездна тел

и нивичките парцелира –

едно назад и две напред.

Танцува лятото – прощално...

Да мога – прошка ще му дам,

че в мен гостува – нелегално

и с много обич, с много плам

написа – с огнено мастило,

сонетите на есента,

в неверни доби подранило,

ту закъснявало – по здрач,

а после – като скитник волен

нарами дрипавия сак,

прецапа бързо хоризонта,

подпали близката гора.

И ме остави – да го чакам

зад хълма да се появи.

Любов ли е, когато някой

покоя ти е присвоил?

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??