tanq_mezeva (Таня Мезева)
1600 21359
14 янв. 2010 г., 16:02

Тарлюви мечти 

  Поэзия » Для детей
714 0 12

По пътечката към село
Ежко ходи смело, смело.
Тръгнал е. Решил е сам
градинар да става там.

Да отглежда зеленчуци,
плодове, най-много круши.
Да копае, да плеви...
та трудът да го краси.

Как? - ще питате. - Нали?
Как ще го той украси?
Лесно - отговарям с плам.
Ежко  е сладур голям.

Щом ги той произведе,
нищо няма да яде.
А ще ги накичи сам
на бодличките, без срам.

После Тарльо,  много горд,
че прославил своя род,
ще пристъпва, без да спре,
като...  в модно дефиле.

Всички ще се възхищават.
Ще се чудят, възхваляват.
Как е станал тоз юнак
хем красив, хем много як.

Тъй бодливко си вървеше
и картинки си  редеше.
Ала...  нещо каза "пук",
хукна Бежко като луд.

На обратно към гората,
скри се бързо  под полата.
Мама Ежка се усмихна
и на малкия подвикна.

Първо, Сине,  порасни!
Смел стани и приеми,
че за сбъднати мечти
цял живот се път върви!

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??