BorBorhes (Bor Borhes)
7 24
13 июн. 2018 г., 13:04  

Татуираното море 

  Поэзия » Философская
1376 6 8

ТАТУИРАНОТО МОРЕ


Вуйчо ми се завърна от казармата с татуирано море на гърдите си,
над него имаше жена с рибя опашка,
каза, че се наричала сирена, но не миришела на риба,
а на подмишници,
а под морето – котва, така че корабът да е по средата на морето,
а мачтата да е изправена, рече.


Видяха от него и моите братовчеди –млади борци,
татуираха си морета върху бицепсите
и постоянно на тях се разиграваха морски вълни,
а когато се бореха, разправяха, че това е морска буря.

Това беше морето в моето семейство.

 

За първи път видях истинско море като тийнейджър.
Влязох в него, вълната ме повдигна,
а аз бях с гръб към него –
Мислех си, ще изтичам към сушата,
ала то ме изхвърли върху камъните.


Веднъж почнах да плета синджир от пясък от брега
и чаках това синьо море да повлече моя синджир,
и разбрах, че времето на любовта е капка
която копнее за своя океан.


Тогава и аз татуирах моя синджир от син пясък
По-късно станах две морета, но една вода,
и когато в едното е отлив – във другото е прилив
и се видях като морски спасител и пристанищен бохем,
като паметник за мен далеч в морето направиха мост –
единият му край е в безкрая,
а другият – в бронзовия гларус в моите ръце.


Никога не разказвах моите истории по истински начин,
па и днес не знаят кой е по-стар – железния часовник, аз, или гларусите,
защото след всичко само те и аз останахме.
Не знаят нито колко удавници съм спасил,
нито с колко чужди летовнички – вълнá след вълнá съм се сливал.

 

Не знаят нито колко цигари изпуших на дъното на морето

преди да реша дали да върна златния пръстен
с рибешко око от диамант, или да го изпия с аверите,
защото, все пак, имах съвест колкото и да съм мамел за това,
пък така в една от историите сигурно съм го върнал,
а на края само гларусите и лакърдиите остават – нали!


Но, с моето море и днес гръб до гръб – две води сме
и аз бягам по халките от ръката ми
през моя син Синджир от пясък...

 

Борче Панов

 

© Bor Borhes Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Фотостихеза" е објавена во Бургас и преведена е од македонски јазик. Тоа е превод на моја книга со наслов ГЛОЧКА ШКОЛКА, но бидејќи преведувачот не можеше да најде збор за глаголот „глочка„ (глода) ... (инаку школка е мида), јас одлучив насловот на оваа моја книга во превод на бугарски јазик да се именува со кованицата „ФОТОСТИХЕЗА (од фото - светлина и стихеза - стих, или создавање на стихови со светлина) ете така фотосинтезата во поезијата станува фотостихеза.... (фотостихеза е произведен збор од мене). Поздрав до моите читатели.
  • Благодаря! На един дъх...Прекрасно! Поздравявам ви за интересната поезия...
  • Именно, за тази книга говорех.
  • http://online.anyflip.com/ukao/czha/mobile/index.html?fbclid=IwAR22qiNP-DHka0ZKMr6gVyqgrU0qlwvGjmYp_5qAIH9eaH3wvjD0iOnsSXY
  • ...времето на любовта е капка
    която копнее за своя океан...
  • Май само аз коментирам тук
    Днес прочетох различна версия на това стихотворение: в публикуваната тази година стихосбирка на Борче Панов. Книгата се казва: "Фотостихеза", на мен лично много ми допадна.
  • Интересно ми е, дали е писано на български език или е превод.
    Ако е писано на български език - поздравления!
    Но виждам, че авторът вече не публикува тук, както и не коментира, жалко.
  • Интересна поезия, история без край...
Предложения
: ??:??