Татусът един седи ми на ръката,
татусът със който белязах си душата.
Всеки символ там крещи от тишината,
история разказва, писана в мъглата.
История която нещо там в сърцето,
закотви от тогава когато поглед срещнах с теб.
И всеки ред издраскан върху мен, 
напомня за миговете, споделени в онзи ден.
Онзи ден в който щом погледнах те в очите,
в сърцето ми проникна и заблестяха ми очите.
Като пламък тихо, но упорито,
запали нещо в мен - красиво,
неповторимо.

От онзи ден едно си знам, 
че ти си моята съдба, 
моята несбъдната мечта ,
любов ,която носи болка и тъга.
Болка, която жива ме изгаря,
болка, която не мога да ти призная.
Болка, която със татус ще покажа,
за да остане вечно – душата ми разказва.
Да разкаже за любовта ми пропиляна,
за човек, който влезе в душата незвана,
и с един замах превърна приказката
в история, която несбъдната остана.

Но все пак този татус ще шепти,
за миговете, в които светеше ти,
за рана, която времето не ще излекува,
и за сърце, което още те сънува.
И все още светиш, и винаги ще си ти,
звезда, която вечно в душата ми блести.
Но точно както обичам луната,
ще те обичам от разстояние, скрита в тъмнината.

Ще пазя любовта си, дълбоко заключена,
като тайна, в сърцето ми вечно отпечатана.
И дори болката да бъде мой спътник в нощта,
ти ще останеш моят изгубен дом и светлина.

Пазя те в сърцето си,
като катинар на заключена врата.
И моля се на Бога с цялата душа,
да ми върне светлината, загубена в нощта.

Но дори да остана в тъмнината сама,
ти ще бъдеш в мен – незабравима следа.
Любов, която времето не може да изтрие,
тихо шепнеща в душата ми, докато тя се крие.
Обичам те от онзи ден, в който те видях,
благодаря за времето, което с теб имах.
И въпреки, че всичко беше кратка приказка,
ще моля се на Бога да върне радостта,
от неизживяната история, в сърцето ми останала.

Може би няма да бъдеш мой, но ще те нося,
като мечта, която никога не ще угасне.
Защото обичта, която живее в мен,
е вечна, макар и безкрайно болезнена.
Татусът един, който седи ми на ръката,
белязва ми душата с името ти.
Татусът, който историята ще разкаже без думи,
за любовта, която остава, дори когато всичко е тъмно.

И всяка линия ще шепне за теб,
за миговете, които никога няма да се забравят.
Татусът ще бъде свидетел на всичко,
без да казва нито една дума, но с цялото си сърце.
Обичам те и знам,
че ще те имам пак.
Ако не сега, поне в друг живот,
където времето няма да е спирачка.

Ще те търся в светлината на нов ден,
и в сърцето ми ще бъдеш отново ти.
Защото любовта не познава граници,
тя ще ни събере, независимо от времето и разстоянията.

И дори в друг живот пак ще те позная,
защото погледът ти в душата ме изгаря.
Няма да те забравя, нито да избягам,
ти ще бъдеш в мен, както сърцето ми бие, никога не спира.

И в този живот или след време,
във всеки следващ миг, ще те обичам пак, без колебание.
Ти си част от мен, която не може да се изгуби,
и в друг живот ще те намеря, може би тогава ще бъдем Ние.

До тогава татусът ще навява спомени за теб,
като сенки, които не могат да избледнеят.
Всеки ред, всеки символ, който носи с него,
ще бъде част от теб, в сърцето ми, завинаги, без да се скрие.

Татусът ще шепне за любовта, която не се сбъдна,
за миговете, когато всичко изглеждаше възможно.
Но дори когато времето мине, и всичко утихне,
спомените за теб ще останат, като вечен белег.