Тази извивка уморена
на устните по ъглите.
Тази меланхолия в очите,
примесена с насмешка...
Защо ме плашат те,
актрисо моя, във оставка?
Хората ли бяха зли
или театърът – изкуство за нечестни?...
Но хайде, златокоса моя, Мелпомена,
да изиграеме сега самите себе си
в една добра пиеса на абсурда...
Така абсурдно е да се обича днес,
че възможно е това
единствено на сцена...
© Свилен Бинев Все права защищены
Аплодисменти и от мен!