На тази моя душа все й е тясно
това тяло, този град, тая планета.
Все търси, скита, препуска бясно,
не иска граници, нито въжета.
На тази моя душа все не й стига,
не може да диша от рутината.
Все иска пътуване, песен, книга,
чаша кафе и билет до Луната.
На тази моя душа все й е малък
светът, пространството, даже времето.
Един реализъм толкова жалък
не е достатъчен, тя побира вселената. ...