ТОЙ: Какво си мислиш, че напразно
ще прескачам всяка нощ
крепостни стени... Опасно,
мила моя, е по тях.
Тази нощ ще бъда лош.
Тази нощ ще бъда грях.
По небето вече ясно
няма да броя звезди.
Ще те любя само страстно,
във екзтаз ще стенеш ти.
ТЯ: Всяка нощ аз тайно чакам,
трепне цялата ми кожа
и корсет дори не слагам,
но дотук свенлива бях.
Тази нощ ще бъда лоша.
Тази нощ ще бъда грях.
По небето вече ясно
няма да броиш звезди.
Ще те любя само страстно,
докато припаднеш ти.
ЛУНАТА: Не, не вярвам! О, дуел ли
е това с любовна мощ и
как във схватка са се вплели.
Где остана свянът плах?
Тази нощ ще бъдат лоши.
Тази нощ ще бъдат грях.
В миг политат стилни дрехи,
падат по земята шноли,
рухват рицарски доспехи -
битка водят двама голи.
ЗВЕЗДИТЕ: Няма ли да ни броят?
ЛУНАТА: Я, звездички, шшшт!!!
© Асенчо Грудев Все права защищены