Тази нощ съм твоя.
Цялата, и с всичко.
Вземи каквото искаш
и от каквото се нуждаеш.
Сама веднага бих ти дала
от хубавото, сладкото, от идеала.
Но зная - ти решаваш.
Ще вземеш болката,
сълзите и раздялата,
парчетата от слънце и
от дъжд разядени,
тъгата ме излъга,
на отчаянието се предадох...
Мълча разкаяно в полите на зората.
На себе си, а не на теб говоря.
Та ти по нишки ме познаваш.
Аз виждам -
тази нощ съм твоя.
Вземи ме.
Само с теб съм цяла.
© Кирилка Пачева Все права защищены