Тази пролет валя, та животът се скъса.
Сред калта се промъкна ликът на смъртта.
А светът стана друг – натежал и навъсен,
и със траурен звън над деня проехтя.
Тази пролет валя. Заваляха душите.
И въпроси, и страх заваляха с дъжда.
Всичко черно в света, във сърцата ни скрито
се изля във пороя от кална вода.
Тази пролет валя. Но изми ли греха ни –
тази кална мътилка на нашия грях?
И дали след пороя един ще остане
неоцапан, да каже: "Безгрешно живях"?