Прекосявайки чужди обятия,
още нося в душата си белези.
За доброто и злото по памет
отмъщавах предимно на себе си...
Знаех тайни, но свойте не казвах,
че по-лесно прегръщах разделите...
Зад гърба ми товарите падаха,
но на мен не ми ставаше по-леко...
Не навреме реших да си тръгна.
(Не попитах дали да остана?)
И дали ще ти липсвам във бъдеще?
И дали съм ти липсвала някога? ...