Те се носеха безмълвно
по шумната река
и играеха си, без да пречат,
по вълните удряха се на брега...
Това са пъстрите листа...
Те умуваха с щурм и
в мозъчна атака
бързо решиха, просто ей така,
да се потопят в детския вълшебен
пъстър и безгрижен свят...
Те не знаеха съдбата си,
но просто красят си там,
къде нависоко простряни,
къде по земната пътечка
просто обляни...
А на нас, хората,
това ни остана -
на тях да се радваме
и с просто око да виждаме
всичко оново, с което хубавее нашата
СТРАНА...
© Ребека Иванова Все права защищены