30 нояб. 2006 г., 10:39

Те се нахраниха 

  Поэзия
647 0 8

Те се нахраниха

От мечтите ми

Напълниха джобовете си

Изкараха пари

 

Аз се претъркулих  в дупката си

Захапах юмруци

И предявих искове

Никой не ме чу

 

Почти нямо

Едно поточе

Премина под леглото ми

И със знаци ми показа

Колко много

Можем да си кажем само с погледи

 

Тогава се затворих в себе си

И научих езика на глухонемите

Тогава парите нямаха значение

И мечтите ми отново докоснаха въображението ми

 

Тогава открих

Че мога да нарека дупката си дом

И че в черупката ми е широко

 

Може още някой да дойде

Да си поговорим

 

24.11.2006

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??