Театър

22 апр. 2009 г., 11:47

Поэзия » Гражданская

1057 1 1

Душевноболен свят,
пълен с лъжа и омраза,
те всички мислят, че летят,
без да усещат как падат.

Доспехирани, гримирани, маскирани,
изкуствено щастливи, безгрешни,
роби на самите себе си...
Толкова прокажени и смешни.

В облак от уплаха
тихо пристъпвам към тях
грозен, комичен и свит,
да си различен е грях.

В моя театър
от клоуни няма нужда,
искам светлина, актьори, спектакъл,
дето сетивата възбужда.