ira_milova (Ира Милова)
15 8
9 авг. 2007 г., 22:59

Театър 

  Поэзия
1001 0 4
 
Театър

 

Все тоя маскарад.

Изтъркана пиеса.

Сюжетът е познат,

ще спускаме завеса.

 

Един и същи град

с улиците прашни.

Звездите не блестят,

а нощите са страшни.

 

И ние сме актьорите,

намазани с грим,

забравили сме ролите,

на сцената мълчим.

 

Стоим един пред друг,

с маски на лице,

и нито стон, ни звук,

не махаме с ръце.

 

А може би ми писна

от мойта героиня

и без да се замисля,

оттук ще си замина.

 

И стига вече театър,

не искам да съм друга.

Свободна като вятър

в света ще се изгубя.

 

Ще бродя из пустини,

за всичко ще забравя.

И моля те, прости ми,

за туй, че те оставям.

© Ира Милова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??