Тази история ми е до болка позната...
Винаги в нея играя глупака.
Банален сценарии, и сюжета изтъркан,
след който всеки зрител остава объркан...
Болезнени реплики в сърцето забити,
без жал от актьори, без маски разкрити...
А пък аз отдавна искам без тях да играя,
макар да знам, че така ще се опаря...
И какво?! Защо сега реши да престанеш?
Давай, докрай - не спирай да играеш!
Ще си велик накрая, всички ще ти пляскат!
А зад завесата аз за успеха ти ще плача...