Театър

viork (Викторио )
55 36

25 апр. 2015 г., 21:16

Поэзия » Любовная

660 0 0

Тази история ми е до болка позната...

Винаги в нея играя глупака.

Банален сценарии, и сюжета изтъркан,

след който всеки зрител остава объркан...

Болезнени реплики в сърцето забити,

без жал от актьори, без маски разкрити...

А пък аз отдавна искам без тях да играя,

макар да знам, че така ще се опаря...

И какво?! Защо сега реши да престанеш?

Давай, докрай - не спирай да играеш!

Ще си велик накрая, всички ще ти пляскат!

А зад завесата аз за успеха ти ще плача...