{YcMuBkA} (Усмивка)
101 945
6 мар. 2007 г., 10:56

Театър 

  Поэзия
818 0 5
Ни веднъж себе си не бяхме -
безброй маски сменяхме
и ролите умело ний играхме...
И в този театър лъжехме,
че единствени и неповторими сме.
И си вярвахме дори,
че ако сме един без друг -
ще сме сами,
че слънцето ще престане да блести,
че вечна тъмнина ще ослепи нашите очи...
Но ето - залата се освети,
а на сцената се спуснаха завеси...
Приключи театралното представление,
а ние сякаш сме отегчени, уморени
и жадни за ново приключение,
за нови роли, нови маски
и герои...
Не ще си липсваме,
а може би сами
ще бъдем по-добри,
ще сбъднем нашите мечти,
ще смe волни и свободни,
ще сме щастливи дори!...

© Усмивка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??