Театър на абсурда
Той чака да коленичи тя в пепелта
и прошка да моли с протегната
изнемощяла ръка.
Сълзите в две хлътнали от страдание очи,
уста изкривена, несвързани думи реди:
- Прости ми, любими, грешна съм от младостта,
че твоята обич пренебрегнах за светска суета,
че твоето име захвърлила бях надалеч
и твоята ласка погребала бях в утринтта.
Как можах такава мъка да причиня
на мъж като теб,
положил в краката ми и красота, и богатство,
направил ме силна, кат царица по пътя да вървя.
Но всяка царица покорна на царя е тя,
а твоята царица те гледаше с гордо
вдигната глава.
В света ти мъжки реши да тури тя ред
и твоите кривушки разкри пред целия свет.
Тази малка повлекана със змийски зелени очи
с отрова постилаше пътя ти напред и занапред.
Как може, къде се намира тя,
пред теб, нейния Бог да не преклони глава.
Но царят знае как непокорството да унищожи,
веднага потърси палач за тази непокорна жена.
В света на приказките първо протегна ръка
и измъкна от там феи с разноцветна коса -
жълти и черни, червени и бели -
ах, тези красиви деца, за успокоение
на царя в тегобата на нощта.
Пир вдигна с приятелите и феите на нощта
и реши с блудство да унищожи душата
на своята непокорна жена.
Объркана, смазана, разлюби тя приказките
за вечни времена
и потърси утеха в своята чиста и свята душа.
С пламъка на кандилце, любовта
търсеше в нощта,
ах,
тази непокорна жена.
С вяра в Бога и по Божи път прие тя смирението,
светъл плащ в трудни времена.
Разбра тя - трудно върви се през света,
непокорно вдигнала своята глава,
пред мъжката похот
и желание
да унищожи мисълта
в тази,
ах,
непокорна глава.
Смачкана, смазана коленичи тя в праха,
ако може да измоли милост за
своята глава,
че палачът приготвил е гилотината веч
и главата и ще фръкне
като гърне с мед.
© Кети Иванова Все права защищены