Не ходя на църква и свещи не паля.
На гроба си не искам дървен кръст.
Говорете си, наричайте ме оная-
/-Грешница/- сочете ме с пръст.
Изгорете ме жива на...моята клада,
рошава вещица с мръсни коси.
Замеряйте ме с камъни без пощада,
пак ще живея, ще дишам и пак ще боли.
Жива съм, щом ме боли значи живея.
На църква не ходя, но вярвам във Бога
Свещи не паля и песнопения не пея.
Тежка е вярата, нося я колкото мога.
Не ходя на църква, ходя по водата,
с моята вяра...несломима.
И без свещи усещам искрата-
Тя, вярата ми е непобедима.
© Николина Милева Все права защищены
Толкова близо до мен ... този стих тотално ме разби!
Поздравления!!!