Изписах перото си.
Пресъхна мастилото.
Хартията изгорих.
Зарових папирусите.
Тежко бездумие.
Да крещя не ми е по силите.
Отмина куражът ми –
отлетя като птица.
Всички думи са излетели
през отворен прозорец.
Нямам криле да ги стигна.
А в самотата не идват и стихове.
По памет рисувам.
Щом лятото с тебе си тръгва,
значи много ми липсваш.
29.08.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
и спомени потекат по ръцете ти,
вярвай, нова любов ще покълне,
за да разцъфне в сърцето ти................
----------------------------------------------------
Прегръщам те приятелче мое!